Напоследък интересът към Юпитер и неговото емблематично Голямо червено петно отново нарасна.
Т този впечатляващ феномен, който се отк突ва като един от най-прозрачните обекти в слънчевата система, изненадва учените от десетилетия, особено заради забележителната му свиване. Но какво стои зад тази редукция в размера му?
Голямото червено петно е обширна антициклонна буря, разположена в южното полукълбо на Юпитер, известна със своя интензивен червен цвят и огромни размери. В своя връх, тази буря беше толкова обширна, че можеше да побере няколко планети с размерите на Земята, с ветрове, достигащи скорости до 680 км/ч в обратна посока.
Въпреки това, от първото си наблюдение през 1831 г., тя постепенно се свива, а последните измервания предполагат, че настоящият й размер е само една трета от този, който е имала в миналото.
Препоръчвам да прочетете: Влиянието на планетите в нашия живот
Сега, ново проучване, ръководено от екип изследователи, предостави важна информация за този феномен. Ключът изглежда е в взаимодействието на Голямото червено петно с по-малки бури.
Според изследователя Кейлъб Кийвни от Йейлския университет, най-голямата буря се храни от тези по-малки бури; без тях, способността й да поддържа огромния си размер е компрометирана.
Учените са използвали числени симулации, за да демонстрират, че сливането на тези бури може да влияе директно на размерите на Голямото червено петно.
Исторически, в края на 19-ти век, Голямото червено петно достигаше до 39,000 километра ширина.
В контекста на това, настоящият му размер е около 14,000 километра. Въпреки че все още е достатъчно голям, за да побере Земята, намалението му е забележително и безпрецедентно.
Едно от най-големите предизвикателства за проучването на този феномен е природата на самия Юпитер, чийто атмосферни условия са радикално различни от тези на Земята.
Въпреки това, изследователите са приложили принципи на динамиката на течностите, които се отнасят за газовете в земната атмосфера, за да моделират поведението на юпитерната атмосфера.
Чрез този подход, те установиха, че струите на Земята могат да доведат до системи с високо налягане, наречени топлинни куполи, които могат да влияят на климатични феномени като горещи вълни и суши.
Проучването също така предполага, че дълговечността на тези куполи може да бъде свързана с взаимодействието на антициклоните и другите бури.
Като приложат тези концепции към Юпитер, екипът откри, че по-малките бури, които се срещат с Голямото червено петно, могат да поддържат размера си или дори да растат, което от своя страна помага за стабилизирането на Голямото петно.
Въпреки това, находките също водят до неизбежно заключение: няма възможна интервенция, за да спаси Голямото червено петно от неговото неумолимо свиване.
Изследователите подчертават, че, въпреки че изчезването му е неизбежно, изучаването на този феномен предлага ценни уроци за атмосферната динамика, които биха могли да се приложат и към нашата собствена планета.
Абонирайте се за безплатния седмичен хороскоп
Близнаци Везни Водолей Дева Козирог Лъв Овен Рак Риби Скорпион Стрелец Телец