Представи си, че се срещаш с мумия, която изглежда като затворена в перпетуален вик. Звучи като нещо извадено от филм на ужасите, нали?
Тази мистериозна фигура не само оспорва нашите представи за мумифициране, но също така може да ни помогне да разрешим един древен заговор.
Коя всъщност е била и какво й се е случило?
Новите технологии, новите разкрития
Група изследователи, ръководена от професор Сахар Салим, е използвала авангардни технологии, като компютърна томография и инфрачервена спектроскопия, за да разкрие тайните на тази мумия.
Благодарение на тези методи, те откриха, че позата с отворена уста може да бъде резултат от трупен спазъм. Това напълно променя разказа, тъй като преди се смяташе, че е знак за некачествена мумия.
Какъв неочакван завой!
Освен това, този анализ разкри, че жената е била на около 48 години в момента на смъртта си и е страдала от различни здравословни проблеми. Но най-изумителното откритие беше, че не е направен разрез за балсамиране.
С други думи, вътрешните ѝ органи са останали непокътнати, предизвиквайки обичайните практики от епохата.
Можеш ли да си представиш какво би могло да означава това за нашето разбиране за мумията в древен Египет?
Взгляд към погребалната търговия
Това, което наистина ме очарова в това откритие, е как показва сложността на търговията в древен Египет.
Анализите разкриха, че "Жената, която вика" е била балсамирана с хвойна и тамян, луксозни материали, които са се внасяли от далечни региони.
Това не само подчертава богатството и социалния статус на жената, но също така ни дава поглед върху погребалните практики на епохата.
Египтяните знаеха как да направят достоен прощаване!
Използването на тези съставки не е било само за аромата; те са действали като консерванти, помагащи за запазването на тялото. Така че, докато си мислехте, че мумията е само въпрос на обвиване и запечатване, изненада! Имаше целия един химически процес зад това.
Повече от вик, наследство
„Жената, която вика“ не е просто изолиран случай. Нейната коса, боядисана с къна и хвойна, в комбинация с перука, изработена от финикова палма, доказва, че желанието за красота и младост е било толкова важно тогава, колкото е и днес.
Тази внимателност към детайла в нейния външен вид разкрива много за културните ценности на египетското общество.
До 1998 г. тази мумия остава в Медицинското училище Каср Ал Аини в Кайро, където са проведени много изследвания върху нея. В момента нейното наследство продължава да живее, изложено в Метрополитен музей в Ню Йорк.
Следващия път, когато помислиш за „Жената, която вика“, запомни, че нейната история надхвърля мистериозното й изражение. Това е напомняне за сложността на една богата и завладяваща култура.
Така че, какво мислиш? Смяташ ли, че Древен Египет е имал повече тайни, отколкото мислим? Кажи ми твоите идеи!