Откриха причината за дълголетието на акула, която живее до 500 години

Ключът към тяхната дълговечност се крие в уникалния им метаболизъм. За разлика от повечето животни, метаболизмът на гренландските акули не се забавя значително с напредването на възрастта, което предотвратява типичните клетъчни промени, свързани с остаряването.

Изследователи като Еуан Кемплисън, биолог от Университета в Манчестър, са посветили своите изследвания на разбирането на тези процеси и са представили тези удивителни открития на международни научни конференции.

Гренландската акула е единствената акула, която може да живее в студените води на Арктика през цялата година. За разлика от другите видове, които мигрират, за да избегнат ниските температури, тези акули са перфектно адаптирани да процъфтяват в среда, където температурите могат да бъдат изключително ниски.

Способността им да плуват бавно е още един забележителен аспект. Въпреки че са между 6 и 7 метра дълги, те са едни от най-бавноплуващите риби в съотношение с размера си, което им позволява да запазват енергия в среда, където хранителните ресурси са ограничени.

Късна репродукция и стратегии за лов

Una de las características más intrigantes del tiburón de Groenlandia es su reproducción extremadamente tardía. Las hembras no alcanzan la madurez sexual hasta los 150 años aproximadamente, un hecho sin precedentes en el reino animal.

Тази закъсняла репродукция вероятно е адаптация към околната среда, където възможностите за чифтосване могат да бъдат оскъдни, а растежът е бавен поради ниските температури и ограничената наличност на храна.

Въпреки че имат малки мозъци, гренландските акули са способни да ловуват и навигират на големи разстояния. Това предполага, че притежават напреднали когнитивни умения, които все още не са напълно разбрани.

По-голямата част от населението на тези акули прекарва голяма част от живота си с паразити в очите, което показва, че разчитат повече на други сетива, като обоняние, за лов и движение.

Научни импликации и биологични мистерии

Месото на гренландския акула е изключително токсично за хората поради наличието на съединения като урея и оксид на триметиламин (TMAO). Тези съединения не само помагат на акулите да оцеляват в студените води на Арктика, като стабилизират техните протеини, но също така ги правят практически неуязвими за човешката хищническа дейност. Въпреки това, тази токсичност не изглежда да влияе на собственото им здраве, което добавя още един слой на мистерия към тяхната уникална биология.

Сумата от тези характеристики прави тези същества уникален вид, изключително адаптиран към средата си и способен да живее дълъг и на вид здравословен живот при условия, които биха били екстремни за повечето други живи същества.

По този начин, откритията относно дълголетие на гренландския акула са предизвикали голям интерес в научната общност, не само заради влиянието им върху морската биология, но и заради възможните им последици за разбирането на човешкото стареене.

Проучванията на тези акули могат да предложат ценни улики за разработване на нови стратегии срещу стареенето и свързаните с възрастта заболявания.