Тибет, известен като "покрива на света", се отличава с впечатляваща средна надморска височина, която надвишава 4,500 метра.
Тази планинска област не само е известна със своята естествена красота и богата култура, но също така представлява значителни предизвикателства за търговската авиация.
Авиокомпаниите са установили практиката да избягват систематично прелитането над Тибет, не само заради височината, но и заради свързаните рискове, които засягат безопасността на полетите.
Предизвикателства на пресоването и височината
Един от основните проблеми, с които се сблъскват авиокомпаниите, когато обмислят полети над Тибет, е пресуризацията на кабините.
Според
Interesting Engineering, макар че самолетите са проектирани да поддържат безопасна и комфортна среда, всяка повреда в пресуризацията може да принуди екипажа да извърши бързо спускане до височина, на която кислородът е дишаем.
В Тибет това се превръща в предизвикателство, тъй като средната височина на региона (близка до 4,900 метра) надвишава препоръчителната безопасна височина за безопасна евакуация.
Освен това, планинският терен усложнява идентифицирането на подходящи места за аварийно кацане.
Николас Ларенас, експерт по авиация, посочва, че “в по-голямата част от тибетския регион, височината значително надвишава тази минимална височина за спешност/безопасност”, което допълнително усложнява въздушните операции.
Производителност на двигателите на голяма надморска височина
Производителността на реактивните двигатели също се влияе от височината. При по-голяма височина въздухът е по-рядък и нивата на кислород са по-ниски, което оказва влияние върху ефективността на двигателите.
„Реактивните двигатели се нуждаят от кислород, за да изгарят гориво и да генерират тяга“, обяснява медията, подчертавайки трудността на работа в условия на рядък въздух. Това води до по-малка способност на самолетите да оперират ефективно и безопасно в Тибет.
Климатични условия и въздушни регулации
Климатичните условия в Тибет са забележимо непредсказуеми, с внезапни бури и силни турбуленции, които представляват допълнителен риск за полетите.
Пилотите могат да срещнат трудности при поддържането на стабилността на въздухоплавателното средство, което допълнително усложнява авиацията в този регион.
Освен това, тибетското въздушно пространство е подложено на строги международни и национални регулации.
Тези регулации не само ограничават наличните маршрути за авиокомпаниите, но също така изискват специално оборудване и обучение за пилотите, които работят в тези трудни условия.
Air Horizont споменава, че, въпреки че повечето пътнически самолети могат да летят на височини над 5 000 метра, спешните ситуации в Тибет са проблематични, тъй като всяка безопасна височина е под височината на региона.
В заключение, летенето над Тибет включва справяне с редица предизвикателства, които правят за предпочитане избягването на този регион.
От необходимостта от адекватно налягане и липсата на точки за извънредно кацане до трудности с производителността на двигателите и неблагоприятните климатични условия, всеки фактор допринася за решението на авиокомпаниите да заобикалят Тибет, вместо да го пресичат директно.