Мозъчно-съдовите инциденти, известни също като инсулти, са сред най-честите причини за афазия. Това нарушение с мозъчен произход може да засегне способността за разбиране, продуциране, четене или писане на език.

Смята се, че около 40% от хората, претърпели инсулт, развиват някаква степен на афазия. Освен това приблизително половината продължават да изпитват симптоми една година след първоначалния епизод.

Трудностите могат да бъдат много различни. Някои хора знаят какво искат да кажат, но не успяват да намерят думите. Други имат проблеми със съставянето на изречения, разбирането на разговор или проследяването на писмен текст. Това може да породи фрустрация, несигурност и социална изолация.

Изследване, проведено във Финландия, предлага обнадеждаваща перспектива: пеенето би могло да помогне за възстановяване на говорната продукция и да насърчи положителни промени в мозъчната езикова мрежа. Откритието подчертава способността на мозъка за невропластичност, тоест възможността му да се реорганизира и да създава нови връзки след увреждане.

Как пеенето помага за възстановяването на езика след инсулт

Изследователи от Университета в Хелзинки проучиха как музиката, и по-специално пеенето, може да допринесе за рехабилитацията на пациенти с афазия след инсулт.

Проучването, публикувано в научното списание eNeuro, анализира промените, които настъпват в мозъчните структури, свързани с езика.

Според резултатите пеенето е допринесло за реорганизирането и укрепването на структурната мрежа, която обработва речта и езика. При хората с афазия част от тази мрежа е била увредена от мозъчно-съдовия инцидент.

Алекси Сихвонен, изследовател от Университета в Хелзинки, обясни, че резултатите за първи път показват, че рехабилитацията чрез пеене е свързана с промени в невропластичността. Следователно не става дума само за това човек да се чувства по-добре, докато слуша музика: наблюдавани са конкретни изменения в мозъка.

Какви промени предизвиква пеенето в мозъчната езикова мрежа

Езиковата мрежа включва области от мозъчната кора, които участват в разбирането и продуцирането на реч. Тя обхваща и трактове от бяло вещество — своеобразни комуникационни пътища, които позволяват предаването на информация между различни области на мозъка.

Пеенето увеличава обема на сивото вещество в езиковите области, разположени в левия челен дял, и подобрява свързаността на няколко мозъчни тракта. Промените са били особено видими в езиковата мрежа на лявото полукълбо, въпреки че са отчетени подобрения и в дясното.

Това е важно, защото пеенето съчетава думи, мелодия, ритъм, дишане, памет и движение. Това едновременно участие на различни умения би могло да стимулира няколко мозъчни зони и да отвори алтернативни пътища за комуникация.

Изследователите са установили също, че положителните промени са свързани с по-добра говорна продукция. В ежедневието това може да се изрази в по-голяма лекота при произнасянето на думи, довършването на изречения или участието в разговор.

Как е проведено проучването за пеенето и афазията

В изследването са участвали 54 пациенти с афазия. От тях 28 са преминали през ядрено-магнитен резонанс в началото и в края на проучването, което е позволило да се сравнят структурата и свързаността на техните мозъци.

Учените са използвали различни дейности: хорово пеене, музикотерапия и упражнения по пеене, изпълнявани у дома. По този начин са могли да проучат както практиката, съпроводена от специалисти, така и включването ѝ в ежедневната рутина.

Груповото пеене има и ценен емоционален аспект. Споделянето на песен позволява участие, без човек да зависи единствено от обикновен разговор. За някого, който има затруднения с говоренето, усещането, че е част от група, може да облекчи срама и постепенно да възвърне увереността му.

Въпреки това резултатите трябва да се тълкуват предпазливо. Броят на участниците е бил ограничен и са нужни още изследвания, за да се установи кои хора имат най-голяма полза, колко често трябва да пеят и за какъв период от време.

Пеенето като достъпно допълнение към рехабилитацията

Афазията може дълбоко да засегне самостоятелността, взаимоотношенията и качеството на живот. Едно толкова обичайно действие като да поискаш нещо, да разкажеш преживяване или да изразиш емоция може да се превърне в изтощително предизвикателство.

В този контекст пеенето се очертава като достъпно и нискобюджетно допълнение към конвенционалните терапии. То би могло да предложи подкрепа и при леки случаи или когато достъпът до специализирани услуги е ограничен.

Пациентите могат да пеят с близките си, да участват в адаптирани хорове или да изпълняват упражнения, препоръчани от специалисти. В здравните центрове пеенето може също да бъде организирано като групова дейност, която съчетава рехабилитация, стимулация и социален контакт.

Една лесна практика може да бъде да изберете позната песен, да изслушате един куплет и да го изпеете без бързане. Познатите текстове често са по-лесни, защото активират музикални и емоционални спомени. Важното не е да пеете чисто, а да участвате търпеливо, без да превръщате упражнението в изпитание.

Пеенето не замества неврологичната оценка, логопедичната терапия или рехабилитацията, предписана за всеки пациент. То трябва да се разбира като допълващ инструмент. При афазия след инсулт подкрепата на специалисти като невролози, логопеди или терапевти по реч и език остава от съществено значение.

Музика, емоции и мозъчно възстановяване

Пеенето не активира само езика. То може също да събуди спомени, да регулира дишането и да създаде моменти на свързаност с други хора. За семейство, което преминава през последствията от инсулт, споделянето на позната песен може да отвори малка врата, когато думите не идват.

Откритията на Университета в Хелзинки показват, че това емоционално преживяване може да бъде съпроводено от реални промени в мозъка. Все още има много за изследване, но възможността е окуражаваща: музиката може да се превърне в конкретен съюзник в един сложен и дълбоко човешки процес на възстановяване. 🎵

Източник на новината: Helsinki.fi