Причината, поради която извънземните все още не са се свързали с нас

Това е много места, където може да се крие една интергалактическа партия!

Еволюционният биолог Ричард Докинс ни кани да размислим: би ли било арогантно да смятаме, че сме сами? Определено! Но как можем да търсим тези хипотетични космически съседи?

Търсенето на живот

Астрономите решиха да опростят търсенето, фокусирайки се върху това, което наричат "обитаема зона". Това е златното място, където разстоянието от планетата до нейната звезда позволява съществуването на течна вода.

NASA оценява, че поне 300 милиона от тези планети биха могли да бъдат подходящи за живот. Представете си колко много партита можем да имаме!

Но ето и трика: присъствието в обитаемата зона не гарантира наличие на вода. Досега познаваме повече от 5,500 екзопланети, но техните атмосфери са загадка. Например, Венера има плътна и токсична атмосфера, докато Марс изглежда е загубил своята атмосфера почти напълно. Кой би искал да живее на такова място? Никой!

Освен това, слънчевата система не е най-разпространената. Червените джуджета, много по-малки и бледи от нашето Слънце, са най-многобройните.

А какво ако животът е нещо толкова просто като бактерии, които абсорбират инфрачервена светлина? Може да сме заобиколени от малки лилави същества, които дори не познаваме. Е, това би било наистина неочакван обрат!

Ами ако животът не се нуждае от вода?

Говорим за форми на живот, които предизвикват очакванията ни. Може да има същества, които не се нуждаят от вода. Помислете за Титан, луна на Сатурн с езера и морета от метан.

Под водата (добре, метанът) може да има малки извънземни, които се наслаждават на своята версия на живота!

Сега да преминем на друга тема. Животът е едно нещо, но какво ще кажете за интелигентността? Тук влиза Програмата SETI, която търси сигнали от напреднали цивилизации вече десетилетия. Но къде са те? Известната парадокс на Ферми ни кара да се запитаме: ако има толкова много планети, защо не сме получили ясни сигнали за живот?

Представяш ли си, че спят? Или още по-лошо, че са ни видели и са решили да "поставят на мълчание" нашето предаване. Каква грубост!

Разстоянието и технологията

Важно е да запомним, че ако тези цивилизации наблюдават нашата планета от, да кажем, галактиката Андромеда, те виждат какво се е случвало тук преди 2.5 милиона години. Здравей, Плейстоцен! И ако ние засечем радио сигнали от далечна цивилизация, вероятно те са ехо от събития отпреди еони. Това е като да говориш с призрак!

И нека не забравяме нашето технологично ограничение. Движим се из слънчевата система с химическа или електрическа пропулсия. Космическият апарат Вояджър 1 е най-далечният обект, създаден от хора, на около 24,000 милиона километра от Земята. А най-близката звезда? Проксима Кентавър, на 40 трилиона километра. Това е разходка, която дори най-добрата навигационна апликация не би могла да изчисли!

Крайните размишления

Така че, сами ли сме? Може би не. Но търсенето е монументално предизвикателство. Може би сме само на едно откритие разстояние от това да променим разбирането си за вселената. Докато продължаваме да гледаме към небето, нека запазим отворен ум и чувство за хумор! Кой знае? Може би един ден ще получим съобщение, което казва: "Здравей, Земя! Имате ли wifi?!"

Какво мислиш ти? Смяташ ли, че има живот там навън? Остави ми твоите мисли в коментарите!