Но, спокойно, не всичко е толкова мрачно. Има и други теории, които ни помагат да разберем защо чувстваме, че времето се ускорява.
С напредването към зрялата възраст, животът ни има тенденция да се превръща в поредица от рутини. Събуждаме се, отиваме на работа, връщаме се у дома, вечеряме и, хоп!, денят е свършил.
Психологът Синди Лъстиг споменава, че тази повторяемост кара мозъка ни да групира подобни дни в един единствен спомен. Все едно времето се крие зад монотонността!
Колко дни от живота си са толкова сходни, че можеш да ги объркаш? Липсата на нови преживявания кара времето да изглежда, че лети. Следващия път, когато усетиш, че денят ти се изплъзва, задай си въпроса: Колко нови неща направих днес?
Енигмата на Времето: Наука и Субективност
Науката също е намесила своята ръка в тази рецепта на времето. Адриан Беджан от Университета Дюк твърди, че с напредването на възрастта нашата способност да обработваме нова информация намалява.
Каква изненада! Младият мозък улавя всеки детайл като гъба, докато по-старият се чувства повече като стара прашна книга. Освен това, съвременната физика, с теорията на относителността на Айнщайн, ни напомня, че времето не е ригидна концепция.
То е по-скоро като дъвка, която се разтяга и свива в зависимост от обстоятелствата ни!
Така че, следващият път, когато усетиш, че времето лети като светкавица, помни, че то е повлияно от твоите преживявания, твоята рутина и дори от телесната ти температура. Възприятието за времето е завладяващо явление, което ни обгръща в прегръдка между психологията, невронауката и физиката.
Не ти ли се струва невероятно, че една проста концепция като времето има толкова много пластове? Животът е пътешествие, а всяка секунда има значение! Готов ли си да направиш всяка минута да има малко повече значение?