Кризата на раждаемостта: На път ли сме към свят без деца?

Какво се случи? Уморихме ли се от пелените или просто сме по-заети с гледането на сериали в стрийминг?

Истината е, че тази промяна не е просто статистическа любопитност; тя се очертава като най-дълбоката демографска промяна на XXI век.

Какво се случва?

Институтът по метрики и оценки на здравето на Университета в Вашингтон, в своето проучване, публикувано в The Lancet, предполага, че почти всички държави ще се сблъскат с намаление на населението си към края на века.

Япония, например, може да види населението си намалено наполовина до 2100 г. Представете си бейзболен мач в Токио с повече роботи, отколкото хора!

Стареенето: капан или предимство?

Сметката е ясна: по-малко раждания и повече дядовци. До края на века хората над 80 години могат да се изравнят с ражданията. Готови ли сме за свят с по-малко деца? Отговорът не е толкова прост.

Докато някои виждат само проблеми, други, като Рафаел Рофман от CIPPEC, вярват, че има възможности: ако инвестираме в образование и умения, можем да станем по-развити страни.

Но ако продължим както сме, можем да завършим като "Титаник", без спасителни лодки.

Защо семействата са по-малки?

Жените днес избират да учат и работят преди да създадат семейство. Урбанизацията също играе своята роля: по-малко пространство, по-малко деца. Карън Гузо от Севернокаролинския университет споменава, че глобализацията и трудовите промени са променили пътя към зрелостта, принуждавайки младите хора да се местят в градове, да учат повече и, в същото време, да отлагат родителството.

Сара Хейфорд от Държавния университет на Охайо ни напомня, че големите спадове в раждаемостта започнаха около 2008 година, по време на Голямата рецесия. Изглежда, че индивидуалните приоритети не са се променили толкова, колкото икономическите условия, които ги заобикалят.

Кой иска да има деца, когато дори не можеш да намериш прилично кафе без да чакаш на опашка?

А сега какво?

Спадът на раждаемостта изглежда необратим. Наталистични политики се опитаха да променят тази тенденция, но с умерени резултати. Но не всичко е загубено. Рофман предлага, че вместо да се опитваме да обърнем неизбежното, трябва да се адаптираме към този нов контекст и да се фокусираме върху подобряване на качеството на живот на бъдещите поколения.

Въпреки това, въздействието ще се усети: по-малко работници, повече баби и дядовци, нуждаещи се от грижи, и икономика, която трябва да се преосмисли. Изкуственият интелект и автоматизацията могат да отнемат работни места, но области като грижата за възрастни ще продължат да се нуждаят от човешки ръце. Готови ли сме за свят, в който грижата за нашите възрастни ще бъде по-критична от всякога?

Ключът е в иновациите и солидарността. Трябва да преосмислим как да финансираме пенсиите и здравните нужди в свят с по-малко деца. Това не е просто въпрос на числа; това е въпрос на бъдеще.

Готови ли сме да се изправим пред него? Или ще продължим да наблюдаваме как светът се променя от дивана? Само времето ще покаже.