Ново проучване на Държавния университет в Охайо разкрива психологически феномен, който ни засяга повече, отколкото си мислим: "илюзията за адекватност на информацията".
Терминът описва тенденцията на хората да вярват, че разполагат с достатъчно информация, за да вземат сигурни решения, дори когато притежават само част от цялата картина.
Влиянието на пристрастената информация
Този феномен обяснява защо много хора поддържат твърди мнения, основани на ограничени и често пристрастни източници. Ангуус Флетчър, професор по английски език в Държавния университет на Охайо, отбелязва, че хората рядко спират, за да обмислят дали има повече информация, която би могла да повлияе на тяхното решение.
Тази тенденция се засилва, когато се представят данни, които изглеждат в съответствие, което води много хора да приемат тези заключения без въпроси.
Разкриващият експеримент
Изследването включва почти 1 300 участници от Съединените щати, които прочетоха статия за фиктивно училище с проблеми с водоснабдяването. Участниците бяха разделени на групи, които получиха само половината от историята: едната група прочете аргументи за сливане на училището, а другата - причини да не го направят.
Третата група, контролна, получи цялата информация. Интересно е, че тези с частична информация се чувстваха по-сигурни в своите решения от тези, които имаха пълната история.
Възможността да промениш мнението си
Въпреки тази прекомерна увереност, изследването показа и един обнадеждаващ аспект: когато им бяха представени противоположни аргументи, много участници бяха готови да преосмислят своите позиции. Въпреки това, това не винаги е възможно, особено по теми с силни идеологически конотации, където новата информация може да бъде отхвърлена или преосмислена, за да се впише в съществуващите вярвания.
Важно е да търсите цялата история
Илюзията за достатъчна информация е предизвикателство в ежедневните взаимодействия, не само в идеологическите дебати. Флетчър предлага, че преди да вземем решение или да заемем позиция, е от съществено значение да се запитаме дали има аспекти, които бихме могли да пренебрегнем. Този подход ни помага да разберем по-добре перспективите на другите, насърчавайки по-богат диалог и намалявайки недоразуменията. В крайна сметка, борбата с тази илюзия включва да бъдем отворени към нова информация и да сме наясно с нашите собствени ограничения в познанието.