Границите са необходима и здравословна част от живота, която има за цел да даде насоки за това кое е правилно и кое не в нашето поведение.
Поставянето на граници ни позволява да живеем по-щастливо, а взаимоотношенията ни да са по-пълноценни.
Въпреки че в началото поставянето на граници може да е плашещо, истинските хора ще ги уважават и ще разбират тяхното значение.
За разлика от границите, стените се изграждат в отговор на травма от миналото.
Въпреки че изграждането на стени може да бъде форма на защита, с течение на времето то става вредно.
Стените не само държат хората и нещата настрана, но също така ни затварят в себе си и ни пречат да се развиваме и преработваме.
Процесът на травма изисква време и пространство, за да се справим с емоциите, и затова изграждането на стена около травматичното преживяване само го влошава.
Колкото по-дълго стената остава на мястото си, толкова по-трудно е да я съборим.
Изправянето пред уязвимостта може да бъде плашещо, тъй като е свързано с излагане на опасност, която може да ни нарани. Ако обаче избягваме да се чувстваме уязвими от страх, че нещо може да се обърка, ние не само се лишаваме от възможността да се насладим на по-дълбоки връзки, но и си правим лоша услуга.
Отваряйки се и бидейки уязвими, животът ни се обогатява от взаимоотношенията, които се укрепват благодарение на това.
Освен това се утвърждаваме в идеята, че сме достатъчно силни, за да се изправим пред ограниченията си.
Вярно е, че уязвимостта често може да доведе до страдание, но е възможно да се научим и да открием ползите чрез опита.
Ако не си позволим да бъдем уязвими, никога няма да израснем или да се научим.
Отричайки уязвимостта си, ние пречим на хората, които ни обичат, да могат да ни подкрепят.
Когато не допускаме другите до моментите на върхова емоционалност, всъщност им казваме, че не вярваме в способността им да се грижат за нашите чувства.
Да чувстваме каквото чувстваме е нормално и е важно да можем да изразяваме чувствата си пред хората, на които имаме доверие и които ни обичат.
Понякога е трудно да обичаме някого, когато не познаваме неговата самооценка и добродетелите, които той притежава в себе си.
В желанието си да накараме хората, които обичаме, да разберат собствената си стойност, бихме искали те да видят потенциала си през нашите очи.
Потапяме се в илюзията, че ако им покажем достатъчно любов, те биха могли да обичат себе си толкова, колкото и ние.
Но в действителност това рядко се случва.
Когато някой е с нагласа за саморазрушение, любовта отвън не може да му помогне да излезе от състоянието си.
Единственият начин те да се научат да се обичат е, ако работят върху преодоляването на травмите и лъжите, които са ги накарали да вярват, че не заслужават любов.
Само тогава ще открият вътрешна любов към себе си.
Докато не откриете тази любов към себе си, ще ви е невъзможно да повярвате, че някой ви обича без скрити мотиви.
Ето защо ключът към безусловната любов към другите е да ги приемете такива, каквито са, да избягвате негативните оценки и да им позволите да бъдат такива, каквито са, в тяхната цялост.
Важно е да разберем, че не е необходимо да се сравняваме с други хора.
Всеки човек живее живота си според своя опит и ресурси, така че е несправедливо да се правят сравнения.
Понякога, когато познаваме някого, който е преживял ужасни неща, може да сведем до минимум собствените си негативни преживявания, мислейки, че те нямат значение в сравнение с тях. Може да стигнем до убеждението, че не бива да се чувстваме зле заради определени неща, ако има други хора, които преминават през по-сериозни ситуации.
Важно е обаче да потвърдим собствената си травма, без значение как тя се сравнява с тази на някой друг. Ако тя е повлияла на живота ни и ни е наранила, нашето преживяване е валидно.
Приемането на валидността на нашата травма ни позволява да работим с нея, да я разберем и да се научим да израстваме около нея.
Затова не трябва да омаловажаваме собствените си негативни преживявания, а да ги приемем и да се изправим пред тях, за да ги преодолеем.
Много от нас са чували поговорката "фалшифицирай, докато успееш" в даден момент от живота си.
Внушена ни е идеята, че ако се чувстваме тъжни или разстроени, трябва да се преструваме, че това чувство не съществува, докато не изчезне магически.
Учили са ни, че приемането на емоциите, вместо да ги игнорираме, е лошо.
Ако не си позволим да почувстваме това, което изпитваме, независимо дали е добро или лошо, ние се лишаваме от възможността да разберем емоцията и какво ни е накарало да се чувстваме по този начин.
Емоциите идват и си отиват като вълни.
Ако си позволим да бъдем заляти от тях, когато вълната е в пика си, ще имаме силата да продължим, когато вълната отмине.
От друга страна, ако се борим срещу течението на емоциите, ще останем без сили да продължим напред, след като бурята отмине.
Не бива да прекарваме твърде много време в мислене за тези отрицателни емоции, но не бива и да ги пренебрегваме или да се борим с тях.
Ако си позволим да живеем в емоциите, когато те ни заливат, тогава ще можем да ги преработим и преодолеем.
Както и в други сфери на живота, напредъкът и ползите, които постигаме в терапията, зависят пряко от отдадеността и ангажираността, които влагаме в нея.
Не е достатъчно да посещаваме сесиите, да разказваме преживяванията си на терапевта, да слушаме съветите му и след това да забравим всичко до следващата среща.
Това е все едно да ходим на училище, да седим в час, да слушаме учителя, но да не си водим записки и да не учим, а след това да се надяваме да получим добри оценки на изпита.
Ако последователно практикуваме здравословните стратегии и умения, които терапевтът ни помага да развием, в ежедневието си, положителните резултати ще бъдат много по-големи, отколкото да бъдем пасивен участник в терапията.
Трудно е да се разбере, че любовта и взаимоотношенията не са едно и също нещо.
Като човешки същества сме склонни да свързваме любовта с взаимоотношения, независимо дали с партньора, семейството или близките ни приятели.
Въпреки това, въпреки че трябва да обичаме безусловно хората в живота си, трябва да имаме граници и да уважаваме личното пространство на другия, за да бъде една връзка здрава.
Истинската любов трябва да бъде безусловна, но взаимоотношенията са различни.
За да бъдат здрави, те трябва да се основават на взаимно доверие и граници, които трябва да бъдат договорени и спазвани и от двете страни.
Ако единият човек не спазва границите във връзката ви, можете да продължите да обичате този човек, но понякога е необходимо да стоите настрана, за да не навредите на емоционалното здраве и на двете участващи страни.
Човешкият мозък е инструмент, предназначен за разбиране и обработване на информация. Ние търсим модели и последователности, но човешките емоции невинаги отговарят на тези логики.
Ето защо в много случаи логиката и емоциите влизат в противоречие.
Когато изпитваме неприятни чувства, ние търсим краен срок, за да ги преодолеем.
Скръбта обаче не работи по този начин.
В процеса на скърбене може да се случи така, че точно когато сме си мислили, че вървим напред, да има дни или дори месеци, в които да чувстваме, че се връщаме назад. Това не е регресия, а просто скръбта следва своя непредвидим ход.
Колкото повече се опитваме да я разберем, толкова по-сложна става тя.
Ето защо най-доброто, което можем да направим, е да се оставим на емоциите, знаейки, че в крайна сметка те ще свършат, дори и в даден момент да чувстваме, че са важна част от нас.
Докато преминаваме през процеса на скърбене, започваме да виждаме малки моменти на спокойствие, които ни позволяват да дишаме.
Но след това емоциите се връщат.
Затова именно в тези моменти на облекчение е най-важно да си напомняме, че един ден отново ще се чувстваме добре.
Абонирайте се за безплатния седмичен хороскоп
Близнаци Везни Водолей Дева Козирог Лъв Овен Рак Риби Скорпион Стрелец Телец
Получавайте седмично в имейла си The Horoscope и нашите нови статии за любов, семейство, работа, мечти и повече новини. Не изпращаме спам.