Често се случва най-креативните идеи или начинът за решаване на проблем да се появят, сякаш по магия, в най-неочакваните моменти.
Този феномен е известен като “ефект на душа”, който се отнася до иновационни мисли, които възникват по време на дейности, при които умът не е напълно съсредоточен.
Дейности като разходка с кучето, градинарство или дори миене на чинии са примери за задачи, които се извършват в “автоматичен режим”, моменти, в които умът може да се разсейва и да създава необичайни връзки.
Науката зад креативността
Изследователите са установили, че по време на тези моменти на почивка, мрежата на режим по подразбиране (DMN) на мозъка се активира.
Тази мрежа свързва различни области на мозъка и позволява на мозъка да получи достъп до необичайни спомени и да прави спонтанни връзки, което може да улесни генерирането на нови идеи.
Според когнитивния невробиолог Калина Христоф, е мит, че креативността произтича единствено от съзнателното усилие; всъщност, моментите на неактивност са също толкова важни за творческия процес.
Контрастът между мозъчната активност по време на задачи, изискващи висока концентрация и тези, които позволяват умствено скитане, е забележителен.
Докато при интензивна концентрация системите за изпълнителен контрол поемат контрола, ограничавяйки мисленето до по-логичен и структуриран подход, балансът между двата състояния е съществен за разцвета на креативността.
Непогрешими техники за подобряване на концентрацията Последни изследвания и техните открития
Проучване, ръководено от Зак Ървинг и Кейтлин Милс, публикувано в списание Psychology of Aesthetics, Creativity, and the Arts, показа, че умственото бродене може да доведе до креативни решения, особено по време на задачи, които изискват умерена концентрация.
По-рано, изследвания като това на Бенджамин Бейрд през 2012 г. потвърдиха, че малко натоварващите задачи позволяват на ума да броди, улеснявайки креативната инкубация.
Въпреки това, е важно да се признае, че не всички идеи, генерирани в тези моменти, са полезни. Роджър Бийти предупреждава, че макар DMN да е ключово, други области на мозъка са необходими за оценка и прецизиране на идеите.
Следователно, балансираният подход, който комбинира свободното и логичното мислене, може да бъде по-ефективен в генерирането на креативни решения.
Подобри паметта и концентрацията си Контекстът е важен
Откритията на Ървинг също подчертават значението на контекста, в който се извършват задачите.
Умерено интересни дейности, като разходка или градинарство, изглежда, че са по-подходящи за отключване на креативни моменти.
Това предполага, че проектирането на среди, които стимулират подходящо ниво на интерес, без да изискват цялото когнитивно внимание, може да максимизира креативния потенциал на хората.
В заключение, умственото скитане не е просто хоби, а мощен инструмент за креативността. Позволявайки на ума да се скита, се отварят врати за неочаквани връзки и иновативни решения, подчертавайки важността на балансирането на моментите на концентрация с периоди на почивка и размисъл.