Защо някой спира да ти говори, когато се ядоса? Отговорът според психологията

Ако отговорът ти е да, не си сам. Никой не избягва неудобния свят на мълчанията след караница, и повярвай ми, зад това мълчание стои много повече от просто каприз.

Защо мълчим, когато спорим?

Чух десетки истории в консултации за двойки, приятели или колеги, които след малък конфликт решават да изключат радиото и да оставят въздуха в режим „без звук“. Сега, питал ли си се някога дали това мълчание е за мир или за студена война? Тук влиза в игра известното „по-добре да не говоря, докато не ми мине“. Често прикриваме емоциите си като човек, който крие скъсан чорап: надявайки се никой да не го забележи.

Психологията ни казва, че след конфликт понякога чувстваме, че мълчанието ни защитава от по-голяма вреда. Това е като да натиснеш „пауза“ на видеоиграта, защото трябва да поемеш въздух. Това е сто процента човешки защитен механизъм. Но внимавай: може да се превърне в опасен инструмент, ако го използваме прекалено много.

Чувстваш ли се ядосан? Тази японска техника ще ти помогне да се отпуснеш

Мълчание: щит или меч?

Тук нещата се усложняват! Някои използват мълчанието само за да охладят ситуацията, но други го превръщат в наказание: „Не ти говоря, за да се научиш“. Известният „леден поглед“ може да остави другия с глава пълна с въпроси: „Беше ли толкова сериозно това, което направих?“ „Защо прекъсна комуникацията така?“

В консултациите съм виждала хора, особено такива с ниска толерантност към фрустрация или трудности да приемат гнева, които превръщат мълчанието в своя зона на комфорт. И макар възрастта да няма голямо значение, понякога изглежда като тийнейджърска драма в тела на възрастни, нали?

Емоциите на власт

Кажи ми, позната ли ти е тази чувствителност да останеш замръзнал, защото не знаеш какво да кажеш след неудобен момент? Много хора не са научили да изразяват с думи раздразнението си, затова при опасност изключват гласа си като телевизор. Но истината е, че зад това мълчание може да стои несигурност, страх от отхвърляне или просто незнание какво да правят с гнева.

Любопитен факт: в източните култури мълчанието понякога се счита за знак на мъдрост или самоконтрол, но в Запада го свързваме повече с наказание или пренебрежение. Същата пауза, два различни филма!

Да прекъснем цикъла: говори, дори и гласът ти да трепери

Винаги казвам на моите пациенти: мълчанието не решава, само удължава загадката. Никога не си мислил, че може би другият човек дори не знае защо си млъкнал? Асертативната комуникация е най-доброто противоотрова срещу отровата на мълчанието. Спомням си една лекция, която изнесох в една фирма за управление на конфликти; един от участниците ми призна, че обикновено мълчал с дни, докато не научи две неща, които му промениха историята: да говори, когато вътрешната буря вече е поутихнала... и да казва честно как го е засегнал конфликтът.

Какво ще кажеш да изключиш алармата на мълчанието и да опиташ да използваш думи, дори и да са неукрепени, дори и гласът ти да трепери? Опитай следващия път. Кажи на човека как те е накарал да се чувства конфликтът. Ще видиш, че много пъти просто да слушаш и да бъдеш чут е най-добрият начин да възстановиш моста.

Ще опитаме ли? Все пак, дори мълчанието има срок на годност. А ти, вече знаеш ли какво искаш да кажеш, когато мълчанието свърши?